Първите ”зелени” сгради - тест за новата директива
До момента в страната има вече над 3 700 мегавата инсталирана мощност от възобновяеми източници
Строителството на сгради с нулево потребление, което трябва да стане факт от 2021 г. според европейската директива за енергийна ефективност, ще бъде първият тест за това доколко успешно могат да се съчетаят мерките за енергийна ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници.
Това коментира за БТА Красимир Найденов, директор в Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР).
Директивата на ЕК предвижда от 2021 г. всички нови сгради да са с почти нулево енергийно потребление, което означава жилищата и офисите да са високо енергийно ефективни, а енергията, която им е необходима да бъде доставяна от възобновяеми източници.
До 2013 г. всяка държава - членка трябва да предостави в ЕК своя дефиниция за такива сгради и пътна карта за преминаване към енергоефективно и въглероднонеутрално строителство. Според анализ на Европейския институт за характеристики на сградите с близо 5 тона ще намалеят емисиите въглероден двуокис, а спестената енергия ще е близо 2 000 мегавата, след като България започне да строи такива сгради.
Комбинирането на политиката по възобновяеми източници и на тази по енергийна ефективност не е толкова лесна работа, защото трябва да се намери най-рентабилния начин за съчетаването им, коментира за БТА Найденов. Политиката по устойчиво енергийно развитие се отразява върху конкурентоспособността, върху качеството на околната среда, върху създаването на работни места, върху енергийната независимост на страната, но когато говорим за устойчиво развитие на първо място трябва да се постави социалния елемент, подчерта Найденов.
Политиката в тази сфера не може да обхване само две или три министерства, защото не можем да говорим за енергийна ефективност, без да включим транспорта, след като над 40 процента от енергийното потребление са течни горива; не можем да говорим за ВЕИ, без това да се съобрази и с Министерството на земеделието и храните, добави Найденов.
Той отбеляза, че до момента в страната има вече над 3 700 мегавата инсталирана мощност от възобновяеми източници, а до края на годината се очаква тези мощности да достигнат 4 000 мегавата.
Досега най-много инсталирана мощност се пада на водноелектрическите централи (2 303,9 мегавата инсталирана мощност), но най-бързо нарастват фотоволтаичните мощности - към момента те са вече 794, 7 мегавата в 1 400 обекта, посочи експертът.
Според Найденов бурното развитие на този вид енергоизточници води след себе си разходи за балансиране на енергийната система. Налага се и инвестиране в така наречените умни мрежи, за да може да се управлява децентрализираното производство на електроенергия от този вид източници.
Експертът на АУЕР посочи данни, според които по първично потребление на енергия спрямо БВП България е над 65% от средното ниво за Европа, но при изглаждане на данните чрез паричния покупателен паритет на населението енергийният интензитет на страната ни намалява до 35% над средния за ЕС.
Безвъзмездно финансиране за постигане на енергийна ефективност се предоставя на микро, малки и средни предприятия под формата на грантове по ОП "Конкурентоспособност". Заделените за целта средства са на стойност 150 млн. евро и ще бъдат разходвани за индивидуални грантове, които ще финансират изпълнението на големи и малки инвестционни проекти като допустимите инвестиции включват оборудване, технологии и други. В момента на територията на цялата страна се провеждат информационни събития с разяснителна цел.
Безвъзмездна помощ за енергийна ефективност в селското стопанство се предоставя чрез грантове по различни мерки на Програмата за развитие на селските райони. Приходите, реализирани от излишъка на България от Предписани емисионни единици (ПЕЕ), пък се администрират от Националния доверителен екофонд с цел предоставяне на подкрепа на предприятия, неправителствени организации, асоциации на собствениците на жилища в многофамилни сгради и органи на централната и местната власт за изпълнението на проекти за енергийна ефективност по Схемата за зелени инвестиции.
Заеми за енергийна ефективност се предоставят по линия на няколко инструмента - Българска кредитна линия за енергийна ефективност и възстановяеми източници на енергия, Български инструмент за енергийно-ефективна конкурентоспособна индустрия (и двата инструмента са кредитирани от ЕБВР), заеми по линия на Българския фонд за енергийна ефективност и други.
Според изследване на Европейския институт за характеристики на сградите обаче, въпреки че наглед в България съществуват редица механизми, към момента броят на възползвалите се от тях лица и компании остава нисък. Най-сериозните пречки за преобръщането на тази тенденция са ниската информираност и широко разпространеното мнение за изключително високи първоначални разходи.
http://dom.dir.bg/news.php?id=12415920
