Антиядрено училище за граждани и политици
Активисти от ЗА ЗЕМЯТА, Грийнпийс и WWF проведоха първия антиядрен урок за граждани и политици пред Народното събрание. В оставащият период до референдума и месец след него, екоактивистите предвиждат да посрещат депутатите преди всяко петъчно заседание, разяснявайки им различните аспекти и проблеми на ядрената енергетика, под формата на антиядрени уроци.
Урок 1 – Колко време се строи една АЕЦ и колко реално ни струва това време?
В управлението на проекти понятията бързо-евтино-хубаво се считат за несъчетаеми. Винаги в този триъгълник едната величина остава пожертвана. Ако искаме да създадем нещо бързо и качествено, то няма да е евтино, ако искаме нещо евтино, ще трябва да направим компромис или с качеството, или с времето за изпълнение.
Ядрената енергетика е особена индустрия, която обещава да съчетае и трите, но обикновено не постига нито едно.
През 70-те години на 20 век времето за строеж на една АЕЦ е било средно 66 месеца (5.5 години), а строените през 90-те централи са изпълнявани за около 10 години (116 месеца).
До сега нито една ядрена централа не е била построена и пусната в употреба в планирания срок. Днес централите в строеж от Поколение 3+ започват с обещание за пускане на реакторите до 5-6 години след началото на проекта, като до момента няма завършени централи от този тип. Примери са АЕЦ Фламавил във Франция започнат през 2006 година и отложен за пускане от 2012 на 2016-та, АЕЦ Олкилуото във Финландия започнат през 2005 отложен поне до 2015.
И двете централи се изграждат от френския ядрен гигант АРЕВА и са години назад от строителния график, което се отразява негативно на цялостната икономика на страните. Финландия е заплашена да не успее да постигне целите за съкращаване на емисии на парникови газове, заради това забавяне и ще търпи глоби.
Строителството на мощност, която струва десетки милиарди, изисква замразяване на публични средства за минимум 10 години под формата на държавна помощ или държавни гаранции до пускането на централата в употреба. Същевремено, това са средства, които могат да финансират много по-смислени проекти. За разлика от АЕЦ, малките децентрализирани мощности се строят за няколко години и безпроблемно намират частни инвеститори. Блокираните средства практически спират развитието на тези алтернативи и инвестициите във възобновяема енергия.
Рязкото пускане на нова енергийна мощност в системата, която е базов товар – не е гъвкава и работи денонощно през цялата година – означава, че трябва да има денонощен пазар за произведената енергия. В България, където индустриалното потребление на електричество не е значитлено, тези мощности и в момента работят напразно през нощта. Малките децентрализирани мощности, от друга страна, се пускат постепенно във времето и не натоварват електроенергийната система с рязко включване на нова мощност.
Рискът за малка енергийна система като българската също е огромен. Ако мощността излезе от строй, това би застрашило функционирането на цялата система. От друга страна, малките децентрализирани мощности не могат така лесно да излязат от системата едновременно. Дори при тежка авария на на малка мощност, това не би заплашило цели региони или цялата страна с липса на ток. Много енергийни експерти смятат за грешка развитието на българската енергетика в миналото, когато сме залагали на мега-мощности. Остаряването на тази система ще води до все повече шокове в енергетиката.
Вместо инвестиции в динозавърски технологии, като АЕЦ, България трябва да се насочи към развитие на енергетика в крак с времето, една атомна централа трудно може да бъде спряна. Веднъж заработила – тя ще иска да остане с нас 40-50 години – ако си построим нова АЕЦ, тя ще трябва да остане оперативна до 2060-2070 година – А къде ли ще са стигнали технологиите до тогава?
Ядрена енергия – не, мерси!
Контакт: info@zazemiata.org
14 декември 2012г.
