От юли тръгва вторият етап на енергийната борса - търговията по дългосрочни договори
Българската независима енергийна борса (БНЕБ) ще започне търговия по двустранни договори от юли 2016 г. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова в рамките на конференцията Либерализация на енергийния пазар и новите тенденции в сектора. Министърът обясни, че преди дни капиталът на борсата е бил увеличен, за да се закупи необходимата платформа за търговия с двустранни договори. Следващата стъпка е за закупуване на платформа за търговия в рамките на деня , което ще се случи от началото на 2017 г.
„Българският енергиен холдинг увеличи капитала на Българската независима енергийна борса, за да бъде закупена платформа за търговия с дългосрочни договори. Тя ще заработи от месец юли тази година, а от началото на 2017-та година ще функционира и платформа за търговия в рамките на деня“, съобщи Петкова.
Енергийният министър обясни предприетите досега стъпки за стабилизиране на електроенергийния сектор, така че да може да стартира успешно моделът на либерализация.
Като задължително условие в процеса по либерализация на енергийния пазар в страната Петкова определи създаването на Българската независима енергийна борса, която от началото на тази година работи с реални сделки. Броят на регистрираните участници на борсовия пазар е 32-ма, като 95% от тях, са ежедневно активни. Сертифицираните лица, имащи право да оперират с електронната система за борсова търговия, надхвърли 100.
Средно на ден на борсата у нас се търгуват около 7500 MWh, а цените не се различават от тези на регионалните борси. Енергийният министър съобщи още, че предстои възлагането на анализ за създаване на сегмент за търговия с природен газ в рамките на БНЕБ.
По думите на министър Петкова преди да започне преминаването към пълна либерализация на енергийния пазар в България, преди всичко е било необходимо финансовото стабилизиране на отрасъла чрез прилагането на непопулярни мерки.
„Една година след законодателните промени виждаме резултатите - миналата година тарифният дефицит на Националната електрическа компания бе 586 млн. лв., а днес е 221 млн. лв. За първи път НЕК реализира положителен резултат от регулаторната си дейност.
„Създаването на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ бе друга мярка за преодоляване на финансовия дефицит в системата. В него се събират по пет процента от приходите на производителите на електроенергия, както и приходите от емисии. От месец август до края на 2015-та година във Фонда бяха събрани 183 млн. лв., а от началото на тази година сумата е близо 60 млн. Сега трябва да запазим динамиката на реформите в енергийната система“, категорична бе Петкова.
Предстои да се определи дефиницията за уязвими потребители и да се приемат критериите за енергийна бедност.
Ще бъде създаден нов пазарен модел, който предвижда отпадане на НЕК като единствен купувач и впоследствие обединяване със съседните пазари от региона, заяви от своя страна председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Той уточни, че през тази година регулаторът има реална възможност да намали деформацията в цените, както и да подобри ценовите нива на енергийните услуги.
„Най-отговорното предизвикателство за нас в процеса по преминаване към пълна либерализация на пазара у нас е защитата на уязвимите потребители“, подчерта Теменужка Петкова. Работим заедно с експертите от Европейската комисия и колегите от Министерството на труда и социалната политика за точно дефиниране на понятието „уязвим потребител“; за разработване на критерии и защита на българските домакинства.
Едно от най-важните условия за либерализацията на енергийния пазар е установяването на дефиницията за уязвимите потребители и определянето на критерии, коментира министър Петкова. Това ще бъде следващата стъпка, след като Световната банка е готова с докладът си, което ще се случи в началото на април. Българските домакинства разчитат на много повече потребление на електроенергия за отопление - около 60%, за разлика от Полша и Ратвия например, отбеляза представителят на Световната банка Тони Томпсън. В тазивръзка той отбеляза, че това са данни, които трябва да се преосмислят. По думите му деегулацията трябва да окаже влияние на всички домакинства. Този процес може да отнеме от три до пет години и трябва да се изработят елементи на защита на уязвимите потребители.
По-късно пред журналисти министър Петкова отбеляза, че по всяка вероятност около 30 процента от българските потребители ще попаднат в критериите за енергийна бедност. Предвижда се сред критериите за енергийна бедност да влезе по-ниска цена например за ползване на определено количество електроенергия, както и защита на тази група от потрбители с влошено здраве.
„След като Световна банка предостави окончателния си доклад за модел за либерализация у нас, ще се проведе обществено обсъждане с всички заинтересовани страни. Пълната либерализация на българския енергиен пазар е голямо предизвикателство, но всички сме наясно с ползите от него – реални пазарни цени на електроенергията, конкуренция и прозрачност във функционирането на пазара“, каза още Петкова. Предстои да се проучи и стартира и опцията за търговия на газовия пазар, добави енергийният министър.
Информация от: 3e-news.net
