Бъдещето на енергетиката
Накратко няколко тези, които споделих на обсъждането на доклада New Lens Scenarios на Shell тази седмица.
В единия сценарий на Шел се предвижда евтин и изобилен природен газ заради революцията на шистовия газ, а другия сценарий разчита на евтина енергия от соларни панели, която може да стане конкурентоспособна до края на десетилетието. Въпросът е, готови ли сме и как можем да се възползваме от реализирането на който и да е от тези сценарии?
По отношение на природния газ България е обвързана с дългосрочни договори с един доставчик, но в допълнение – имаме и физически ограничения (само един газопровод за доставки). Тоест, страната е изолирана и трудно може да се възползва от промените в световните цени и предлагане на газ. И в момента виждаме как поевтиняването на природния газ в Европа трудно се пренася в България и очевидно това няма да се промени без усилия. Имаме нужда от инфраструктура, която да дава възможност за алтернативни доставки на газ, които да позволят избор и ценова конкуренция (газопроводи, връзки със съседни страни, терминали за втечнен газ, собствен добив).
По отношение на слънчевата енергия имаме подобни проблеми. След като очакванията са за поевтиняване на соларната енергия към края на десетилетието и постигане на конкурентни нива на цените – защо тогава трябваше да се построят толкова много скъпи соларни мощности през последните 2 години? Сега енергетиката е обвързана с дългосрочни 20-25-годишни договори за изкупуване на скъпа соларна енергия, които значително допринесоха за финансовия дефицит на системата и общественото недоволство към нея. Вместо това можеше да се изчакат няколко години докато се развие технологията и да се строят мощности от слънчева енергия когато/ако тя стане конкурентна и евтина.
При АЕЦ “Белене” има подобен проблем, ако проектът се реализира чрез държавни гаранции или дългосрочни договори за изкупуване на енергията, които не само ще са тежки финансово, но и ще ограничат възможностите на страната да се възползва от поевтиняване на други енергоизточници в бъдеще.
Накратко, досегашният опит показва, че грубата държавна намеса в енергетиката води до липса на гъвкавост и ограничаване на възможностите на страната да се възползва от поевтиняване на едни или други енергоизточници, съответно създава финансови и икономически проблеми. По-добрият вариант е да се насочат усилия към създаване на повече гъвкавост на системата, повече възможности за алтернативни доставки и конкуренция, повече пазарни сигнали, така че когато един или друг енергоизточник стане по-евтин или по-изгоден икономиката да може да се възползва от промяната. Т.е. държавата по-скоро трябва да се насочи към създаване на рамка и инфраструктура, която да осигури конкуренция и гъвкавост, вместо да се намесва и да прави дългосрочни избори, които често се оказват погрешни.
Накратко, много е важно да се мисли преди да се действа, защото е много скъпо и проблемно когато първо се действа, а след това се мисли как да се решават създадените проблеми.
Докладът на Shell е достъпен тук:
http://www.shell.com/global/future-energy/scenarios/new-lens-scenarios.html
Блогът за Икономика на Георги Ангелов
Към новината :http://ikonomika.org
