Ще покажем аспектите на националната политика в областта на информационните технологии за иновативни интелигентни решения
Интервю с Анелия Димова, главен експерт по политика в информационното общество, дирекция „Информационни технологии“ и Рени Антонова-Борисова, старши експерт в дирекция „Информационни технологии“, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Каква е ролята на информационните технологии по подобряване на икономиката ни? Кои са новите моменти в националната ни политика в тази област?
Информационните и комуникационни технологии са един от основните фактори за изграждане на конкурентоспособна икономика, основана на знанието и иновациите. Затова ЕС и България възприемат развитието на ИКТ като приоритетна стратегическа хоризонтална политика.
Националната програма Цифрова България 2020 определя параметрите за развитие на информационното общество в България и има за цел да се подпомогне изпълнението на европейските приоритети и задачи, описани в Цифровата програма за Европа по отношение на социалния и икономически потенциал на информационните и комуникационни технологии и Интернет до 2020.Развитието на единния цифров пазар и интелигентните градове изисква редица основни предпоставки: подобряване на инфраструктурата на ИКТ, наличие на квалифицирана работна сила и добри електронни умения и използване на всички възможни публични и частни източници на финансови средства за подкрепа на високотехнологични решения.
Българското правителство признава потенциала на инициативата за интелигентните градове и активно насърчава сътрудничеството между общините и бизнеса в нейното изпълнение.
Множество проекти се подкрепят от текущите оперативни програми, бюджетите на общините и различни публично-частни партньорства в области като устойчива мобилност, включително интелигентен градски транспорт, интелигентно управление на трафика и избягване на задръстванията, управление на търсенето, информация и комуникация, дистрибуция на стоки, ходене и колоездене, енергийната ефективност на обществени и частни сгради и енергийна ефективност на отоплителни и охладителни системи на градовете, за енергийна ефективност на системите за осветление, електронни обществени услуги (административни, електронно обучение, електронно образование, електронни социални грижи ) и т.н.
Като лектори в Smart Cities – кои ще бъдат акцентите в презентацията Ви?
Ще покажем аспектите на националната политика в областта на информационните технологии за иновативни интелигентни решения:
● Инициативите за интелигентни градове в Цифровата програма за Европа
● Инициативите за интелигентни градове в Цифровия единен пазар
● Цифрова България 2020
- Широколентова инфраструктура от ново поколение
- Електронно управление
- Киберсигурност
- Облаци, данни-отворени и големи, интернет на нещата, RFID, М2М
- Интернет управление
- Интелигентни транспортни системи, e-Call
- Речник на информационното общество
- Индикатори на ИО
Какви са икономическите и социалните ползи от внедряването на интелигентни решения в съвременните градове?
Интелигентният град използва информационните и комуникационните технологии (ИКТ) за подобряване на качеството, ефективността и интерактивността на градските услуги, за да се намалят разходите и потреблението на ресурси, както и за подобряване на контактите между гражданите и правителството. Следователно градовете са ключов фактор за постигането на целите на ЕС за 20% спестяване на енергия до 2020 г. и развитието на икономика с ниски въглеродни емисии до 2050 г. Едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправен ЕС, е как най-добре да се адаптират градовете в умни интелигентни и устойчиви среди. Интелигентните градски технологии могат да допринесат значително за справяне с много градски предизвикателства.
Кои са стратегическите документи, които ще окажат влияние върху развитието на информационните технологии и кои са източниците на финансиране на проекти в тази област?
Развитието на динамична и иновативна цифрова икономика ще улесни растежа и производителността, ще позволи разработването на нови услуги чрез генериране на допълнителни социални ползи и увеличаване на броя на работните места, всички от които се нуждаят от достъпна ултра-висока скорост от следващо поколение за достъп до интернет. В тази връзка е изграждането на нова инфраструктура за широколентов интернет за достъп от следващо поколение за улесняване на използването на радиочестотния спектър.
Имаме Национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение (приета с Решение № 435 от 06.26.2014 на Министерския съвет). Също така пътна карта е разработена с цел прилагане на приоритетите на Плана. Планът се фокусира върху изграждането на нова инфраструктура за широколентов интернет за достъп от следващо поколение, за да се постигнат целите, предвидени в Цифровата програма за Европа: 100% покритие на поне 30 Mbps за населението като цяло и достъпа до скорости от 100 Mbps и нагоре за поне 50% от домакинствата до 2020.
Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България (приета с Решение на Министерския съвет № 857 от 3 ноември 2015 г.), Глава "Цифров растеж" обръща специално внимание на развитието на балансирана иновативна екосистема в областта на ИКТ чрез базирана на ИКТ инфраструктура - технологични паркове, бизнес инкубатори, клъстери, центрове за върхови постижения, електронна инфраструктура и други. Мерки са посочени за повишаване на уменията на ИКТ специалистите и на цифровите умения на работната сила и в други сектори, в съответствие с изискванията на пазара на труда, както и чрез новата Стратегия за ефективно прилагане на информационните и комуникационни технологии в образованието и науката на Република България 2014-2020 (приета през юли 2014 г.). Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България обръща внимание върху дейностите, свързани с интелигентни градове, и подчертава ролята на градските центрове като основен фактор за устойчив икономически растеж.
През март 2014 г. Стратегия за развитие на е-управлението е приета от Министерски съвет на Република България. Стратегията е изготвена като част от ангажиментите на страната по силата на предварителните условия за фондовете на ЕС за периода 2014-2020 г. Основната цел на стратегията е да очертае рамката за всички настоящи и нови дейности на електронното управление. През май 2014 г. е приета Пътна карта за изпълнение на стратегията 2014-2020.
В края на 2015 г. три големи проекта за електронно управление са реализирани от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Административен капацитет" 2007-2013.
Някои проекти относно интелигентните градове с българско участие са:
● Horizon 2020: smarter together
● Horizon 2020 – Sharing Cities
3e-Houses project – deals with the integration of the most established ICT technologies in social housing in order to provide an innovative service for energy efficiency
● Participation in European accelerators FIWARE SpeedUP! Europe, FI-Adopt and Finodex
● SpeedUP! Europe
● FP7 ICT-2011.11.3 “Experiential Living Labs for the Internet Of Things” - ELLIOT Project
Няма никакво съмнение, че инициативата за интелигентни градове има огромен потенциал за подобряване на качеството на живот и икономическата производителност. Изключително важно е да я осъзнаваме по начин, който включва всички заинтересовани страни в процеса и да използваме своите ресурси и опит.
