Интервю с Нуриа де Лама, заместник-генерален секретар на Европейската Big Data Асоциация и лектор в предстоящата международна Конференция “Интелигентни градове” на 7 март в София
Моля, представете накратко основните акценти на Вашата презентация в рамките на Конференцията за Югоизточна Европа „Интелигентни градове“
Презентацията представя преглед на някои от текущите инициативи на Европейско ниво, които са предприети за създаването на Единен цифров пазар за Интелигентни градове в рамките на Европейския съюз.
От тях трябва да се подчертаят усилията на Алианса на Интелигентните градове Open and Agile (OASC) и на проекта Synchronicity, които работят за определянето на Стандартни модели за данни, Интерфейс за приложни програми /APIs/, Платформа за отворени данни и на подход, зависещ от практическите постижения, като четири основни стълба за създаването на пазар за Интелигентните градове. С прости думи, това ще даде възможност на градовете да прилагат решения, които са ефикасни в други градове; по този начин ще намаляват своите разходи и ще увеличават прилаганите иновации. От друга страна, това ще даде възможност на фирмите, разработващи приложения и доставящи услуги, да предлагат своите услуги в различни градове от ЕС, с малки преработки, създавайки по този начин критична маса и нарастване на ползването им.
В този контекст, една от трудностите, срещани при пазара на Интелигентните градове, е свързана с интеграцията на данните. Много от тях се генерират чрез различни технологии, системи и инфраструктури и става трудно те да се обработват, анализират и да се правят изводи на тяхна база.
Наборът от данни е фрагментиран и тяхното интегриране става предизвикателство не само заради големия им обем, но и заради разнообразието на техните източници и формати. Тази презентация помага да се разберат предизвикателствата, свързани с големи по обем данни в контекста на Интелигентните градове, със специален акцент върху предизвикателствата по отношение на прилаганите политики и модернизирането на методите на събирането и обработването на тези данни.
Как големият обем данни /Big Data/ прави градовете "Интелигентни"?
Има много определения за понятието "Интелигентни градове". Аз лично харесвам това, което визира град, който е наясно с това, което се случва в него във всеки един момент, по всяко време, и е в състояние да реагира по един оптимизиран начин на различните събития. Това включва много измерения, като например икономическите, свързани с намаляване на разходите при предоставянето на някои обществени услуги, но също и други, повече социални аспекти по своята същност, свързани с възможността за иновации в тези услуги, и начина, по който те се предоставят; да бъде градът по-екологичен или да гарантира, че гражданите му са в центъра на политиките и решенията на градската администрация.
Големият обем данни дава много възможности да се преосмисли начинът, по който се правят нещата. Например, как могат градовете да подкрепят гражданите в тяхното ежедневие, когато те остаряват? Как може да се гарантира добро качество и достъп до здравни услуги, докато държавните бюджети изпитват затруднение? Може ли големия обем данни да се използва за предоставяне на по-персонализирани здравни услуги и насърчаване на по-здравословен начин на живот, за да се предотвратят различни заболявания? Може ли големият обем данни да се използва за по-оптимизирано градско планиране и по-добро управление на трафика, така че градовете да станат по-добри места за живеене? Със сигурност да.
