Решения за директно оползотворяване на геотермална енергия са приложими и в България
Интервю с д-р Джулиет Нюсън, президент на Международна асоциация за геотермална енергия и лектор на конференцията ЕЕ и ВЕ
Известно е, че България заема първо място в Европа по отношение на геотермалния потенциал на глава от населението, който обаче малко се използва в практиката. Какви препоръки бихте дали, за да се промени това?
Осведомени сме за значителния геотермален ресурс в България. Велинград е прочут с горещите си и студени минерални извори, които се използват за отопление и балнеология.
Тъй като температурата на геотермалните кладенци в страната е в диапазона между 20°C - 100°C най-целесъобразно е директното приложение. В Североизточна България (Мизийската плоча) и Южна България (Рило-Родопския масив) се намира по-голямата част от геотермалните ресурси. Директното използване на термалните води в България се концентрира върху балнеологията (най-голям дял от 60%), отопление на помещенията, климатизация, оранжерии, топлинни помпи с геотермална енергия, директно подаване на термални води, бутилиране на питейна вода и безалкохолни напитки и при някои технологични процеси.
Енергийният микс в България традиционно включва въглища (около 50%) и атомна енергия (36%). Налице са възможности за използване на геотермална енергия в страната, особено за отопление. Доколкото ни е известно не са осигурени правителствени инициативи за желаещите да развиват геотермалната енергия. По отношение на законодателната база, подкрепата за общините при увеличаване капацитета при оценката и управлението на геотермалния ресурс би увеличила доверието на инвеститорите. Повишаването на информираността на ръководните кадри, потенциалните инвеститори и обществеността биха подобрили ситуацията.
Какви са предимствата на геотермалната енергия в сравнение с другите алтернативни източници на енергия?
Геотермалната енергия осигурява сигурна и надеждна топлина и енергия 24/7 и не зависи нито от климатичните условия, нито от това дали е ден или нощ. Използвайки геотермалните ресурси, консуматорите стават по-независими от закупуването на скъпи и неблагоприятни за климата изкопаеми горива. Оползотворяването на топлината директно от геотермалната течност е много по-ефективно от използването на електрическата енергия за отопление. Една добре проектирана система за получаване на геотермална енергия ще може и поетапно да ползва течността, т.е. следват различни процеси, които усвояват различния температурен диапазон на течността.
Балнеологията има положително въздействие върху и привлича посетители в региони, които в противен случай не биха били посещавани от туристи. Поради това регионалните икономики и трудова заетост се стимулират с минимум екологични, видими и климатични въздействия.
Кажете ни нещо повече за тенденциите и добрите практики, които могат да намерят място в Югоизточна Европа?
Системите за геотермално централно отопление са много популярни в Европа, като най-голямата система е в района на Париж. Системи за централно отопление, които включват геотермални ресурси, са изградени в Унгария, Полша, Словакия, Германия и други страни. Използването на топлинните помпи с геотермална енергия намира място в Южна Европа и Средиземноморието. Често в тези райони ударението тук се поставя върху охлаждането и отоплението с нарастващата нужда от повече комфорт в домовете.
Подобно на България, оранжерии съществуват и в Македония (например, Истибаня/ Виница или Кочани /Подлог). Румъния използва около 96 геотермални извора, като 35 са за балнеология.
В Швеция в периода 1981 -1991 г. бяха предоставени правителствени субсидии за монтаж в в еднофамилни и многофамилни къщи под формата на заеми, парични средства и намаление на данъците върху печалбата. Субсидиите увеличиха продажбите на топлинните помпи.
Законодателната и нормативна рамка за геотермалната енергия е много разнообразна в държавите-членки на ЕС, а в някои случаи представлява истинска бариера за използването на геотермалната енергия. В някои страни, бариерите са с фискален характер (например, такса за правото да се разработват земните недра, глоби за битовите отпадни води, такса за ползване на подпочвените води, такса за екологично въздействие). Предизвикателствата включват лицензионни такси като във Франция, Унгария, Полша, Румъния. Геотермалните ресурси често са обект на Закона за добив на полезни изкопаеми, при което производството на геотермални течности от подповърхностния слой в най-общия случай се регулира от Законодателството за ползване на водата.
Осигуряването на топлина от геотермалната енергия в Европа се извършва като се оползотворява топлата вода от водоносните пластове. Геотермалните източници на малка дълбочина подпомагат и използването на слънчевата енергия за отопление чрез подземното акумулиране на слънчева топлина през лятото до използването й през зимата, а често и много други възможности за дългосрочно съхраняване на термалната енергия.
Представители на IGA участваха в срещата на върха за промените на климата в Париж. Какви изводи бяха направени и каква е ролята на геотермалната енергия в контекста на промяната на климата?
Конференцията за изменението на климата в Париж /COP21/ ясно показа, че бързият преход към бъдеще, използващо енергия от възобновяеми източници, е най-ефективният начин за декарбонизация на икономиките. Държави, представляващи повече от 90% от глобалната икономика, поеха ангажимент (Климатични задължения) пред Секретариата на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата /UNFCCC/ преди Конференцията за изменението на климата /COP/, демонстрирайки намерението си да намалят емисиите си на национално ниво. Повечето меморандуми относно климатичните задължения на национално ниво, съобщаваха за увеличеното използване на технологии, използващи възобновяеми източници на енергия.
Конференцията за промените на климата /COP/ показа също, че стратегическите, ориентирани към новите технологии, обединения могат да подпомогнат преодоляването на техническите, финансовите и други бариери. Генералният директор на Международната агенция за възобновяема енергия /IRENA/ и Президентът на Исландия официално обявиха създаването на Глобалния геотермален алианс на Международната агенция за възобновяема енергия. Скоро след това на заседание на Международния алианс за възобновяема енергия /REN Alliance/ бяха представени практически тематични изследвания от целия свят, представящи как възобновяемите енергоизточници могат да се съвместяват. IGA си сътрудничи с Международния алианс за възобновяема енергия /REN Alliance/ и Глобалния геотермален алианс. Нашата Асоциация има за цел да съдейства за преодоляване на предизвикателствата, свързани с политиката и инвестициите, за да разшири бързо използването на геотермалните ресурси.
