Народните танци са възникнали като част от обредите, в последствие те придобива по-масов характер и са част от забавлението. С цел да се разпространява и запази културата има хора, които професионално се занимават с танца, изучават музиката, движенията, а за да стане танцът по- интересен и достъпен за широката аудитория се създава хореография.

Едни от най-характерните български народни танци са хорото и ръченицата. Ръченицата може да се играе солово, по двойки или масово, то присъства в традициите ни и като неотменна част от българската сватба като специален поздрав и указване на почит към кумовете.

Хорото е колективен танц като ритъмът варира в зависимост от областта, от която произлиза музиката, различават се и стъпките. Ритъмът може да бъде от много бавен като в македонските хора, до много бърз като при ленено хоро. Характерни и специфични за българската народна музика са неравноделните ритми, а допълнителен колорит носят и носиите, които са различни за всяка една област на България. Едни от най-известните български хора са: право хоро, дунавско хоро, шопско хоро, дайчово хоро, ганкино хоро, еленино хоро.