Инсинерацията на отпадъците е унищожение на ресурси и прикриване на грешки
Пол Конет, водещият автор на книгата “Нулеви отпадъци: Революция в развитие” сподели своето виждане по време на време на деветия конгрес за възобновяема енергия, енергийна ефективност и управление на отпадъците, организиран от Виа Експо.
от Мария Малцева на 29/05/2013
Днес една от най-честите практики по справяне с отпадъците от големите градски агломерации е инсинерацията, т.е. изгарянето им. Това обаче е възможно най-грешният подход от всички и не бива да се прилага, смята Пол Конет, водещият автор на книгата “Нулеви отпадъци: Революция в развитие”, публикувана на италиански език през март 2012г. Той сподели своето виждане за нулевите отпадъци по време на време на деветия конгрес за възобновяема енергия, енергийна ефективност и управление на отпадъците, организиран от Виа Експо. Конгресът тече до 31 май и е съпътстван от мащабна изложба в Интер Експо Център.
От една страна инсинерацията е унищожение на ресурси. Материали, които биха могли да се рециклират и използват повторно, се съсипват безвъзвратно. При това в този процес се отделят страшно много въглеродни емисии и също толкова много отровни вещества. Например пластмасата, която се изгаря в инсинераторите, отделя много токсини във въздуха при своето „горене“. От друга страна пластмасата е един от най-дълготрайните материали в обществото ни – защо да не я рециклираме и използваме отново?
Всъщност инсинерацията на отпадъците, според Конет, представлява прикриване на грешка, която сме допуснали по-рано. Допуснали сме налагането на този вреден модел на поведение, при който се счита за нормално да взимаме една вещ, да използваме и запращаме на бунището. При това ние не се интересуваме дали не може да използваме полезните материали от нея. Пием минерална вода от пластмасова бутилка и я хвърляме – не мислим какво се случва с нея след това.
Това вредно поведение се насърчава и диктува от цялата индустрия. Особен принос има „пластмасовата индустрия“, основен източник на евтините вещи за „еднократна уотреба“.
Подобно вредно поведение получава своето ненужно оправдание чрез изгарянето на отпадъците, обяснява Конет. Изгаряме ги, няма ги отпадъците, няма и проблем – така си мислим сега. Но всъщност ние трябва да мислим как да извлечем ценните ресурси от отпадъка, който правим – металите, пластмасите и т.н. А най-вече следва да мислим как да не генерираме отпадъци.
В частност, органичната материя от отпадъците ни може лесно да бъде превръщана в нещо полезно. Посредством технологиите за компостиране (превръщане в тор) органичните отпадъци на града могат да отиват в полето, във фермата и да бъдат полезни там, подхранвайки земята и подпомагайки земеделието.
http://www.greentech.bg/?p=41691
