Фитнес треньор
Ваня Василева, фитнес треньор в дамски фитнес клуб "Феерия"

Радина КОЛЕВА | 20 Апр 2011, 20:22 5070 прочитания, 0 коментара



Искате да тренирате, но не знаете какво да правите в залата? Искате да отслабнете, но нямате воля? Искате да изглеждате добре, да имате ново тяло, но ви липсва нещо? Обърнете се към фитнес треньор. Той няма да направи чудеса, но със сигурност ще ви помогне да дадете всичко от себе си, за да осъществите желанието си.

Фитнес треньорите много държат да не ги бъркате с инструкторите, защото между двете привидно близки професии се крият различни задачи и отговорности. Докато инструкторът показва упражнение или уред, треньорът се занимава индивидуално с всеки отделен човек и следи развитието му. За него са важни три неща - личният ангажимент, постоянният личен контакт и дългосрочното планиране.

Всъщност тъкмо в това до голяма степен се коренят и основните трудности в тази професия - не е лесно да успееш да накараш един човек да преодолее себе си и вредните си навици и да се погрижи за физическото, а оттам и за психическото си равновесие. Работата на фитнес треньора се усложнява допълнително от факта, че българите не са свикнали да спортуват, което пък може да се обясни с липсата на велоалеи, стадиони, спортни зали, басейни, както и на цялостна система, която да насърчава физическата активност.

Макар и на индивидуално равнище, усилията на фитнес треньорите все пак могат да допринесат това да се промени.

Ваня Василева, фитнес треньор в дамски фитнес клуб "Феерия"

Завършила е специалностите "Физическо възпитание" и "Треньор по волейбол" в Националната спортна академия. Управлява собствен фитнес клуб от пет години.

Моите задачи и отговорности

Работя с момичета и жени между 10 и 70 години. Всяка от тях е с различен здравен статус. Има бременни, след раждане, след операции, след рехабилитации. От година и половина работя с момиче с детска церебрална парализа. Като треньор не мога да правя рехабилитация просто защото нямам тази професионална квалификация. Но преди година и половина се появи тя заедно с баща си и двамата много настояваха да работят с нас. Това момиче вече прави упражнения като всички останали.

Всеки ден аз и екипът ми работим с около 50 души в двете зали на клуба. Тренировката на всяка дама трае между час и половина и два. Аз трябва да знам какво да правя с всяка отделна жена - веднъж, като упражнение и методика и, втори път, да я накарам да го направи. Определям режима на физическо натоварване, на хранене, работя индивидуално с всеки, но оттук нататък е работа на конкретния човек да преодолее себе си и да осъзнае какво му е необходимо.

Моите предизвикателства

Не можеш да бъдеш треньор, без да имаш представа какво прави човекът, с когото работиш. В този смисъл това е голямо предизвикателство. Смятам, че човек сам е отговорен за това какво прави в живота си и ако е дошъл при нас за помощ, ние сме хората, които ще му помогнем. Ще му дадем насока, ще изискваме да сме в постоянна връзка с него, но няма как да го контролираме 24 часа в денонощието.

Голямото предизвикателство е да накараш един човек, независимо на каква възраст е и с каква двигателна култура, да се "преобърне", да преодолее себе си и да повярва, че може да се промени. Хората в България са болни, защото не се движат. Те работят много, нямат време за спорт и от 20 години насам няма държавна политика за стимулиране на двигателната активност. В страни като Финландия например държавата прави всичко възможно всеки човек да спортува, независимо къде и какво работи.

Децата нямат двигателна култура, защото няма игрища, където да тренират; не карат велосипеди, защото няма велоалеи, в парковете, където искаме да бягаме, има кучета. Има фитнеси, но много хора не могат да си позволят това време и лукс. В професионалния спорт нещата може и да се случват, но въпросът е децата да излязат на стадионите, да влязат в залите, в басейните.

При нас тренират десетгодишни деца, които са затлъстели. Не може на 10 години един организъм, който трябва да е здрав, да е затлъстял! Трудно се работи с такива деца, защото те са придобили вредни навици от родителите си. Отговорник за това какво се случва с детето е неговият родител. Той трябва да го научи да се храни правилно. Въпреки че всички сме много ангажирани, това не може да ни прави по-малко отговорни.

Моите обучения

По образование съм учител по физическо възпитание и треньор по волейбол. След като завърших НСА, специализирах като треньор по физическа подготовка. От 15 години работя като фитнес треньор, по-специално на жени. От наученото като треньор по волейбол също заимствах някои методики, които приложих в работата си.

Както във всяка друга професия, има курсове, които дават възможност на човек любител след много кратък период от време да получи сертификат. Но това е професия, която е свързана преди всичко с човешкото здраве. В този смисъл сериозното образование е много важно.

Моята професионална общност

Има Българска федерация по културизъм и фитнес и Българска федерация по натурален бодибилдинг и фитнес. Проблемът, е че тези федерации, въпреки че едновременно са за фитнес и културизъм, се ангажират с културизма като приортитет. Има много силни отбори, много добри състезатели - мъже и жени, и усилията се насочват натам. А усилията на всяка такава федерация, както и на министерството на спорта, трябва да бъдат насочени към стимулиране на масовата физическа активност.

Моите източници на информация

От федерациите може да се получи информация за дати за републикански първенства. Сега има програми, по които се правят опити да се организират семинари за развитие на треньорите, което се чака с доста голям интерес. Два пъти имаше голям семинар, но той не беше организиран от федерациите. Би било много добре, ако федерациите организираха курсове за професионална квалификация на специалистите, защото ще се уеднаквят знанията и стандартите. Едно е човек да е учил пет години и да има 15 години опит, съвсем различно е да е посещавал курсове едва 20 дни.

Моите планове за развитие

Бих искала да направя клон на фитнеса в чужбина. Кризата имаше голямо влияние: екипът във фитнеса намаля наполовина, клиентите също станаха по-малко. Ние успяхме да се задържим и след като оцеляхме през последните две години, значи бихме могли да се развиваме. През последните месеци вече има раздвижване.