Вибрации за цялото тяло: Невро-клинично приложение
Независимо, че е много популярно сред професионалните спортисти и Холивудските знаменитости, вибрациите за цялото тяло имат също така и съвсем истински потенциал за пациенти с неврологични заболявания, включително Паркинсон, множествена склероза, инсулт и травми на гръбначния мозък.
От Курт Джаксън, Доктор на науките и Харолд Мериман, Доктор на науките
Вибрациите за цялото тяло /ВЦТ/ станаха изключително популярни през последните няколко години като метод на тренировка. Както името предполага, ВЦТ включва вибрационно стимулиране на цялото тяло, противно на локалното стимулиране на специфични групи мускули. Обикновено това се изпълнява чрез стоеж върху вибрираща платформа с леко присвити колене. В някои случаи, прости упражнения (като клякане например) могат да бъдат изпълнявани по време на ВЦТ.
Уредите за ВЦТ обикновено създават вибрациите, чрез ротационно или вертикално стимулиране. При ротационното вибриране, платформата се върти около предшестваща-последваща ос, така че позиционирането на краката с отдалечаване се отразява в увеличена амплитуда на движение и несинхронизирано прилагане на сила към лявото и дясното стъпало, подобно на стоенето в средата на клатеща се люлка./фиг.1/Уредите за ВЦТ, които създават предимно вертикални стимули, имат платформа, която се движи вертикално и симетрично, предизвиквайки едновременно движение на долните крайници в същата посока./фиг.1/В допълнение към посоката на вибрационните стимули, няколко други тренировъчни параметри са важни при употребата на ВЦТ, като честота / Hz/, амплитуда/мм/ и продължителност.В най-общия случай при провеждане на изследвания на ВЦТ се използват честоти от 25-50 Hz, амплитуди от 2-10 мм и обща продължителност от 30 секунди до 10 минути. Понастоящем няма общоприето мнение относно оптималните параметри, необходими за получаване на определен физиологичен резултат.
Най- разпространеното приложение на ВЦТ е опитът да се подобри физическото състояние на спортисти и млади хора чрез засилване на мускулната активност, сила и мощ, свързана с традиционната невромускулна тренировка. 2-4 Изказани бяха предположения, че подобряването на мускулната сила след ВЦТ може да е свързано с увеличението на невромускулната активация по време на и след ВЦТ.Ученият Нишихира предполага, че механичната вибрация предизвиква обтегателен рефлекс, който се подпомага от въртенето на мускула неговите Ia-окончания.В едно от последните изследвания на учения Аберкромби, субектите са изпълнявали неподкрепени динамични клякания, докато са били подложени на вертикална или усукваща ВЦТ на честота 30 Hz и 4 mm амплитуда. Тези параметри са предизвикали значително увеличаване на електромиографичната активност по време на вибрационното стимулиране в областта на коленните флексори и връзки, както и при глезенните флексори и дорсифлексори в сравнение с мускулната активност при същото движение без вибрации. Въпреки това, остава неизяснено дали засилената мускулна активност, свързана с ВЦТ се дължи основно на неврологични фактори /като увеличена активност на мускулното вретено/ или биомеханичните фактори като поддържане на стабилна стойка и затихването на механичната енергия играят също важна роля.
Уредите за ВЦТ обичайно създават своята вибрация като използват ветикални /левостранни/ или въртеливи, ротационни /десностранни/ стимулации.
Някои изследователи са оценили незабавните ефекти при само едно единствено подлагане на ВЦТ при младите хора и са показали преходни подобрения в състоянието на мускулите, 3,4,6-8, докато други са открили малък или почти никакъв ефект. 9,10 Изследвания при постоянно подлагане / от 11 седмици до 8 месеца/ на ВЦТ при млади хора също е показало противоречиви резултати.
Въпреки,че повечето ВЦТ изследвания са фокусирани върху подобрението на физическото състояние на здрави млади хора, все повече учени изследват ефекта от ВЦТ сред клинично болните като хора с неврологични заболявания. Основната цел на това изследване е да даде обобщение на наличната литература относно ефектите на ВЦТ върху дейността и функционирането на долните крайници при хора с неврологични заболявания като Паркинсон, множествена склероза, инсулт и травми на гръбначния мозък. В допълнение ще бъдат обхванати и някои практически клинични изводи и такива за безопастност. Освен където не е изрично упоменато, повечето от разгледаните изследвания са изисквали субектите да стоят на вибрационната платформа с леко приведени колене.
Болест на Паркинсон
Няколко изследвания са оценили ефектите от ВЦТ върху хора с болестта на Паркинсон. Две изследвания, проведени от едни и същи изследователи са проучили ефектите от уникален тип вибрация за цялото тяло върху контролирането на стойката и двигателните симптоми при хора с Паркинсон. 14,15 При тези изследвания използували форма на случайно избрана ниска вибрация/6 Hz/, която значително се различава от умишлено използваната ротационна или вертикална по-висока честота /20-50 Hz/ на вибрация. И при двете изследвания са оценявани острите ефекти от ВЦТ, веднага следващи серия от 5 едноминутни тренировки. Едното проучване 14 е докладвало значително подобрение в контролирането на стойката, определено с измерване на ортостатичното люлеене по време на позиция „тандем”; другото 15 е открило значително подобренние на двигателната способност по Унифицираната скала за измерване на Паркинсон, която включва измерване на тремор, твърдост, брадикинезия, походка и стойка. Докато и двете изследвания са използвали тайни оценители и контролни групи, нито едно едно от тях не е използвало истинско плацебо. Това е важно, тъй като предишни изследвания на Паркинсон са демонстрирали подобрение на двигателните функции в резултат от третиране с плацебо. В един от последните опити с използване на двойно плацебо, в друга група, където използвайли подобни на гореспоменатите ВЦТ параметри, изследователите не са открили разлика в походка, равновесие и двигателни симптоми между групите, подложени на ВЦТ и на плацебо.
Само едно изследване е дало оценка на ефектите от дългосрочно трениране с ВЦТ при хора с Паркинсон. Това проучване съпоставя ефеките от 30 ВЦТ/ 25 Hz, ротационна вибрация/ сесии/ две 15 минутни сесии на ден, пет дни седмично/ спрямо традиционите упражнения за равновесие чрез използването на накланящ се борд. След триседмично трениране двете групи са показали сходни значителни подобрения в измерването на равновесието и двигателните функции. Ползите били запазени при последващото наблюдение в рамките на 4 седмици.
Множествена склероза
Множествената склероза/МС/ е хронично възпалително, демиелинизиращо заболяване на централната нервна система. Най-разпространените симптоми включват лошо равновесие, спастичност и двигателна слабост. Тези симптоми преобладаващо се наблюдават в долните крайници, като дисталните мускулни групи често са повече засегнати. Няколко изследователи са оценили ефектите на ВЦТ върху дейността на долните крайници и равновесието при хора с МС.
По време на еднократен опит на случаен принцип ученият Джаксън измерва остротата на промените в силата на долните крайници, като използва динамометър, след единично 30 секундно подлагане на 2 или 26 Hz ВЦТ /ротационни вибрации/. Силата е била измерена в едно, 10 и 20 минутно последващо излагане. Въпреки, че промяната на силата не е била статистически голяма, се наблюдава постоянна тенденция на производство на по-висок въртящ момент както за квадрицепсите, така и за прасците след излагане на 26 Hz честота в сравнение с 2 Hz във всички точки след ВЦТ.
Подобно на гореописаните изследвания на хора с Паркинсон, ученият Шъхфрайд оценява ефектите от случайно избрана ниска честота /2.0-4.4 Hz/ върху контролирането на стойката и функциите при 12 човека с МС. По време на опит с двойно плацебо, субектите са били оценявани чрез използването на компютърна графия на стойката, Тест за времето за ставане и потегляне и Тест за функционалност. Субектите в опитната група са подложени на серия от пет едноминутни ВЦТ излагания и след това повторно са тестувани по всички параметри след 15 минути, една седмица и две седмици по-късно.Резултатите от проучването са показали незначителни подобрения в параметрите на компютърната графия на стойката при всеки от следтестовите времеви точки и значително подобрение в Теста за времето за ставане и потегляне при едноседмичният следтестов период. Въпреки статистически важното подобрение в Теста за времето за ставане и потегляне, промяната е била малка /1.0 сек/ със спорна клинична важност.
Само едно от изследванията 21 прави оценка на реакцията към по-дългосрочно подлагане на тренировки. В това проучване, субектите са били подложени или на терапия от упражнения, комбинирана с ВЦТ/40 Hz, вертикална/ или само на терапия с упражнения в продължение на четири седмици. След това субектите са разменили протоколите си с последващ двуседмичен изчистващ период. Резултатите включват измерване на тонуса, мускулната сила, чувствителност и функционална характеристика. Резултатите показали незначителни подобрения при 10 метровия тест за ходене, Теста за времето за ставане и потегляне и производителността на мускулна сила и за двата протокола.
ИНСУЛТ
Две изследвания са оценили острите ефекти от ВЦТ върху контролирането на стойката и дейността на мускулите при хора с инсулт. Първото изследване 22 измерва промените в контролирането на стойката при 23 индивида с хроничен инсулт, като използва компютърна графия за стойката след четири 45 –секундни упражнения в стоеж на 30 Hz ВЦТ/ротационна/. След ВЦТ се наблюдава значително намаляване на средната стойност (P < 0.01) на скоростта на налягане в центъра на основния квадрат в посока от зад напред при стоеж със затворени очи. Също така се наблюдава значително увеличение на скоростта на пренасяне на теглото (P < 0.05). Въпреки че тези резултати са показателни за възможни краткосрочни подобрения в контролирането на стойката, няма доказателства, че те водят до намаляване на риска от падане или подобрение на телесните функции при хора с инсулт.
Второ проучване 23 измерва острите промени в осъществяването на въртящ момент в долните крайници и електромиографичните стойности в коленните връзки и сухожилия при пациенти с остър инсулт след шест едноминутни излагания на ВЦТ/20 Hz/. Веднага след ВЦТ, субектите са демонстрирали значително увеличение в изометричния и ексцентричния екстензивен въртящ момент на коляното и електромиографичната амплитуда (P < 0.05). Наблюдава се също значително съответстващо намаляване в активацията на коленните връзки по време на ексцентрично състояние (P < 0.05). Въпреки това, не е изяснено колко време тези промени могат да се задържат, тъй като изследването е изпълнило само едно замерване след вибротерапията.
Само едно изследване 24 е проучило дългосрочния ефект от шестседмично ВЦТ третиране при хора с инсулт. В този контролиран на случаен принцип опит, всички 53 субекта са получили рехабилитация и в допълнение към редовната рехабилитация, половината от тях са били подложени на ВЦТ сесии /4 х 45 секунди подкрепяно стоене или седене, пет дни седмично на 30 Хц ротационна вибрация/, докато другата половина от пациентите са изпълнявали същото количество тренировки с прости упражнения, докато са слушали музика. След шестседмичната програма, двете групи са показали увеличено равновесие и функционалност, но не се е наблюдавала разлика в подобрението на двете групи.
Нараняване на гръбначния стълб
Само едно пилотно проучване 25 е изследвало ВТЦ тренировки при индивиди с нараняване на гръбначния стълб. При този опит, група от 17 човека с хронично/ повече от година/ двигателно нарушаващи наранявания на гръбначния стълб са изпълнявали вибрационна тренировъчна програма /4 х 45 секунди, три дни седмично за четири седмици на 50 Хц вертикална вибрация/. Скоростта и характеристиката на походката са били замерени преди и след програмата. Резултатите демонстрират значителни подобрения в скоростта на походката след тренировъчната програма/ 0.062 м/сек., P < 0.001/.Тези резултати са съизмерими с други форми на тренировки, които са много по- интензивни като труд и време.Очевидна слабост на изследването е липсата на контролна група.Въпреки това, обещаващите резултати гарантират бъдещи изследвания.
Предпазни мерки и мерки за безопасност
Както повечето терапевтични процедури, ВЦТ могат да бъдат асоциирани с рискове от вредни ефекти, когато се използват неправилно. Всеизвестно е, че хроничното излагане на ВЦТ в изпълнение на трудови дейности може да доведе до отрицателни ефекти в редица физиологични системи, включително мускулноскелетни, храносмилателни, съдови, репродуктивни, визуални и вестибуларни 27-30. Излагането на вибрации може да бъде количествено измерено, като се използва „очаквана доза на вибрационната стойност”/= 1.4αwT1/4/ Тази стойност е изчислена като се използва посоката, честотата, величината и продължителността на вибрациите, където αw е средно ускорение в базов квадрат и Т е продължителността на дневното излагане на вибрации в секунди 2. Международната Организация по Стандартизация/ISO/която е отговорна за определяне на стандарти за професионално излагане на механични вибрации и удари (ISO 2631-1), декларира, че стойността на вибрационната доза не трябва да надвишава 17. Ученият Аберкромби открил,че вибрационните параметри, подобно на тези, използвани за терапевтични цели /10 минути на ден на 30 Хц, 4мм амплитуда/ надвишават стандартите на ISO за излагане на вибрации. Важно е да се знае, че насоките на ISO се фокусират на хронично излагане на здрави възрастни хора на ежедневни вибрации и като такива, могат да имат ограничена стойност при оценка на риска от по-редки излагания при клинични хора. Най-често срещаният страничен ефект от ВЦТ е подуване на долните крайници и болки, които затихват след няколко сесии.
Аберкромби също така е сравнил потенциалните вредни ефекти от вертикалната и ротационната форма на ВЦТ. Тези сравнения предполагат, че рисковете, асоциирани с ротационната вибрация могат да бъдат по-ниски, тъй като е по-лесно да се успокои и намали механичната енергия, предавана на гръбнака и главата по време на ротационната вибрация чрез огъване и изпъване на долните крайници.Те също така разкриват, че поддържането на коленете под ъгъл 26 и 30 градуса докато се стои на вибрационната платформа минимизира ускорението в главата и предаването на механичната енергия към гръбнака.
Важно е да се знае, че преди да се занимаят с ВЦТ, всички пациенти следва да бъдат внимателно изследвани за възможни състояния и предразположения, които биха увеличили риска от непреднамерени негативни странични ефекти. Таблица 1 обхваща някои възможни състояния и оплаквания, които противоречат на използването на ВЦТ тренировки.
Заключение: Ако сте приели гореизброените рискове, Вие или Вашите познати трябва да започнете да се наслаждавате на оздравителните ефекти от Вибрация за цялото тяло.
Въпреки ограниченията на настоящата литература за хора с неврологични заболявания, налице са многобройни доказателства при по-възрастни хора със заседнал начин на живот, които показват постоянна и положителна реакция на ВЦТ, особено когато се комбинира с прости упражнения и се прилага систематично и прогресиращо. Това проучване демонстрира подобрения в мускулната сила на долните крайници, които са съпоставими с традиционните програми от упражнения. Това може да бъде важно за хора с неврологични заболявания, които често не могат да практикуват общоприетите силови тренировки поради трудности в създаването на мускулни контракции, слаба координация и /или повишена умора.
Тъй като повечето ВЦТ протоколи изискват минимална координация и относително кратко времетраене, ВЦТ могат да предложат значително по-лека алтернатива на екстремните упражнения на хора с неврологични заболявания.
Kurt Jackson,PT,PhD,GCS, is the neurology coordinator and Harold Merriman,PT,PhD,CLT is the general medicine coordinator for the Doctor of Physical Therapy Program in the Department of Health and Sports Science at the University of Dayton in Dayton, OH.
REFERENCES
1. Abercromby AF, Amonette WE, Layne CS, et al. Vibration exposure and biodynamic responses during whole-body vibration training. Med Sci Sports Exerc. 2007;39(10):1794-1800.
2. Jordan MJ, Norris SR, Smith DJ, Herzog W. Vibration training: an overview of the area, training consequences, and future considerations. J Strength Cond Res. 2005;19(2):459-466.
3. Cardinale M, Bosco C. The use of vibration as an exercise intervention. Exerc Sport Sci Rev. 2003;31(1):3-7.
4. Bosco C, Colli R, Introini E, et al. Adaptive responses of human skeletal muscle to vibration exposure. Clin Physiol. 1999;19(2):183-187.
5. Nishihira Y, Iwasaki T, Hatta A, et al. Effect of whole body vibration stimulus and voluntary contraction on motorneuron pool. Adv Exerc Sports Physiol. 2002;8(4):83-86.
6. BoscoC, Cardinale M, Tsarpela O. Influence of vibration on mechanical power and electromyogram activity in human arm flexor muscles. Eur J Appl Physiol. 1999;79:306-311.
7. Bosco C, Cardinale M, Tsarpela O, et al. The influence of whole body vibration on jumping performance. Biol Sport. 1998;15(3):157-164.
8. Torvinen S, Sievänen H, Järvinen TA, Pasanen M, Kontulainen S, Kannus P. Effect of 4-min vertical whole body vibration on muscle performance and body balance: a randomized cross-over study. Int J Sports Med. 2002 Jul;23(5):374-9.
9. Cormie P, Deane RS, Triplett NT, McBride JM. Acute effects of whole-body vibration on muscle activity, strength, and power. J Strength Cond Res. 2006;20(2):257-261.
10. de Ruiter CJ, van der Linden RM, van der Zijden MJ, et al. Short-term effects of whole-body vibration on maximal voluntary isometric knee extensor force and rate of rise. Eur J Appl Physiol. 2003;88(4-5):472-475.
11. Delecluse C, Roelants M, Verschueren S. Strength increase after whole-body vibration compared with resistance training. Med Sci Sports Exerc. 2003;35(6):1033-1041.
12. de Ruiter CJ, van Raak SM, Schilperoort JV, et al. The effects of 11 weeks of whole body vibration training on jump height, contractile properties, and activation of human knee extensors. Eur J Appl Physiol. 2003;90(5-6):595-600.
13. Torvinen S, Kannus P, Sievanen H et al. Effect of 8-month vertical whole body vibration on bone, muscle performance, and body balance: a randomized controlled study. J Bone Min Res. 2003;18(5). 876-884.
14. Turbanski S, Haas CT, Schmidtbleicher D, et al. Effects of random whole body vibration on postural control in Parkinson’s disease. Res Sports Med. 2005;13(3):243-256.
15. Haas CT, Turbanski S, Kessler K, Schmidtbleicher D. The effects of random whole-body vibration on motor symptoms in Parkinson’s disease. NeuroRehabilitation. 2006;21(1):29-36.
16. Goetz CG, Leurgans S, Raman R, et al. Placebo-associated improvements in motor function: comparison of subjective and objective sections of the UPDRS in early Parkinson’s disease. Mov Disord. 2002;17(2):283-288.
17. Arias P, Chouza M, Vivas J, Cudeiro J. Effect of whole body vibration in Parkinson’s disease: a controlled study. Mov Disord.2009;24(6):891-898.
18. Ebersbach G, Edler D, Kaufhold O, Wissel J. Whole body vibration versus conventional physiotherapy to improve balance and gait in Parkinson’s disease. Arch Phys Med Rehabi.l 2008;89(3):399-403.
19. Jackson KJ, Merriman HL, Vanderburgh PM, Brahler CJ. Acute effects of whole-body vibration on lower extremity muscle performance in persons with multiple sclerosis. J Neurol Phys Ther. 2008;32(4):171-176.
20. Schuhfried O, Mittermaier C, Jovanovic T, et al. Effects of whole-body vibration in patients with multiple sclerosis: a pilot study. Clin Rehabil. 2005;19(8):834-842.
21. Schyns F, Paul L, Finlay K, et al. Vibration therapy in multiple sclerosis: a pilot study exploring its effects on tone, muscle force, sensation and functional performance. Clin Rehabil. 2009;23(9):771-781.
22. van Nes IJ, Geurts AC, Hendricks HT, Duysens J. Short-term effects of whole-body vibration on postural control in unilateral chronic stroke patients: preliminary evidence. Am J Phys Med Rehabil. 2004;83(11):867-873.
23. Tihanyi TK, Horvath M, Fazekas G, et al. One session of whole body vibration increases voluntary muscle strength transiently in patients with stroke. Clin Rehabil. 2007;21(9):782-793.
24. van Nes IJ, Latour H, Schils F, et al. Long-term effects of six-week whole-body vibration on balance recovery and activities of daily living in the postacute phase of stroke: a randomized, controlled trial. Stroke. 2006;37(9):2331-2335.
25. Ness LL, Field-Fote EC. Whole-body vibration improves walking function in individuals with spinal cord injury: a pilot study. Gait Posture.2009;30(4):436-440.
26. Field-Fote EC, Lindley SD, Sherman AL. Locomotor training approaches for individuals with spinal cord injury: a preliminary report of walking related outcomes. J Neurol Phys Ther. 2005;29(3):127-137
27. Bovenzi M. Health effects of mechanical vibration. G Ital Med Lav Ergon. 2005;27(1):58-64.
28. Griffin MJ. Handbook of human vibration. Burlington, MA: Academic Press, 1996.
29. Lings S, Leboeuf-Yde C. Whole-body vibration and low back pain: a systematic, critical review of the epidemiological literature 1992-1999. Int Arch Occup Environ Health. 2000;73(5):290-297.
30. Seidel H. Selected health risks caused by long-term, whole-body vibration. Am J Ind Med. 1993;23(4):589-604.
31. Merriman HL, Jackson KJ. The effects of whole-body vibration training in aging adults: a systematic review. J Geriatr Phys Ther.2009;32: 134-145.
32. Bogaerts AC, Delecluse C, Claessens AL, Troosters T, Boonen S, Verschueren SM. Effect of whole body vibration training on cardiorespiratory fitness and muscle strength in older individuals (a 1-year randomized controlled trial). Age Ageing. 2009;38(4):448-454.
33. Machado A, García-López D, González-Gallego J, Garatachea N. Whole-body vibration training increases muscle strength and mass in older women: a randomized-controlled trial. Scand J Med Sci Sports. 2009 Apr 20. [Epub ahead of print].