Alentorn-Geli E, Padilla J, Moras G, Lázaro Haro C, Fernández-Solà J.
Laboratory of Biomechanics, INEF-Exercise and Sport Sciences School, University of Barcelona, Spain. ealentorngelifm@yahoo.es

PMID: 18990045 [PubMed – indexed for MEDLINE]

ВИБРАЦИЯ ЗА ЦЯЛОТО ТЯЛО: (УИКИПЕДИЯ)
Като терапия, Вибрация за цялото тяло /понякога съкратено ВЦТ/ е била изучавана от Руския учен Владимир Назаров, който изпробвал вибрацията при космонавти, стараейки се да намали загубата на мускулна и костна маса в космическото пространство. Поради минималната гравитационна сила в космоса, мускулите и ставите не са толкова натоварени, колкото на земята. Космонавтите ( и астронавтите) в космоса губят своята мускулна сила много бързо, и затова ходят със затруднения, когато слязат на земята.Намаляването на костната плътност увеличава риска от костни фрактури и по тази причина дългият престой в космоса не е безопасен. Космическата индустрия в бившия Съветски Съюз е използвала вибрационни тренировки. Преди излитането си, космонавтите са били подлагани на специални тренировки за увеличаване на костната плътност и мускулна сила.
Особена форма на ВЦТ е вибрационната тренировка, която става все по-популярна. Първоначално, вибрационната тренировка е била прилагана предимно във фитнес индустрията, но използването на уреди за вибрация се разширило бързо. Понастоящем тя се използва широко във физиотерапията, рехабилитацията и професионалните спортове, а също така все повече и в салоните за красота и СПА.

Какво представлява ВЦТ
Първите приложения на вибрацията за подобряването на човешките дейности са били разработени в древна Гърция, трион, покрит с памук е бил използван като средство за излъчване на механични вибрации към част от тялото, която не е функционирала правилно. През 1880 до 1890 Д-р Джон Харви Келог използвал вибриращи столове, платформи и стойки в своя Санаториум в Мичиган. Тези методи са били част от неговите уелнес стратегии към болничното и извънболничното население.Предшественикът на модерната вибрационна техника е ритмичната невромускулна стимулация. През 60-те години на миналия век в бивша Източна Германия Д-р Биерман експериментирал с използването на циклични трептения и техният ефект върху гърба на човека. Той установил значително увеличение на подвижността и силата след прилагане на вибрации при спортистите, които изучавал. Руснаците също са провеждали експерименти с „Биомеханична Стимулация” в полза на своите спортисти, както и в техните космически програми. Противно на уредите за ВЦТ, на които ползвателя стои, Биомеханичната Стимулация използва вибрации директно на мускулите или сухожилията.Руският Космически институт, Европейската Космическа Агенция и НАСА експериментират с различни видове системи за вибрационни тренировки, за да извлекат максимално добрите ползи от вибрационното стимулиране. Поради липсата на притегляне, астронавтите и космонавтите проявявали мускулна атрофия и загуба на костна маса, което ги карало да се връщат на земята относително бързо.За рехабилитация след продължителни космически полети руските учени експериментирали с биомеханична стимулация. След пафането на Желязната завеса, Западът най-после можел да се възползва от информацията и опита от предишните години.
Платформите за ВЦТ дават възможност на ползвателя да тренира различни мускули и да ускорява други реакции в организма. Ефектът се използва в спорта, фитнеса, естетиката, рехабилитацията и медицинските терапии. Няколко стотин рецензирани труда са публикувани за ефектите от ВЦТ, а броят на проучванията, провеждани всяка година се увеличава. Ефектите, описани в проучванията включват: мускулна сила и тонизиране, намаляване на целулит, подобрена костна плътност, повишена секреция на хормони,свързани с упражненията и занижена на хормони, свързани със стреса. Патентовани са няколко открития относно уредите за вибрация за цялото тяло.Понастоящем има много марки и видове машини за ВЦТ. Те се различават по качество, дизайн и вложени материали.Някои от уредите успяват да доставят ползите, описани в проучванията, други-не.Във фитнес центровете или за домашно ползване, резултатите, които се целят следва да бъдат съобразени с избраните вид машина и качество.Има машини, разработени определено за фитнес тренировки, докато други са ефикасни във физиотерапията.

Как работи ВЦТ

Както е видно от наименованието, при ВЦТ цялото тяло е подложено на вибрация, противоположно на локалните вибрации (Биомеханична Стимулация), където изолиран мускул или мускулна група се стимулира от използването на вибрационен уред. Вибрация за цялото тяло се прилага чрез използването на вибрираща платформа, на която може да се стои неподвижно или да се изпълняват динамични упражнения, в зависимост от вида и силата на уреда. Вибрациите, произвеждани от двигателите под платформата, се предават на човека на платформата. Интензитетът, определян от параметрите честота, амплитуда, пропорция (лека вибрация към силна вибрация) и посока на тези вибрации са важни за техния ефект.

Видове Вибрационни Платформи

Вибрационните платформи се делят на различни категории. Типа платформа, който се използва е регулатор на ефекта и резултата от тренировките и терапията, които се провеждат ( Мартин Риа, 2010). Основните категории машини са : 1.Високоенергийни Линейни, които се срещат най-вече в търговските студия за вибрационни тренировки и фитнес салоните. Посоката на вибрацията е линейна/нагоре, предизвикваща силни контракции на напрягане и рефкс в мускулните влакна, които се целят да бъдат тренирани. 2. Премиум Скоростни, (люлеещо движение), използвано за физиотерапия на ниска скорост и упражнения на скорост до 27 Хц. Такива уреди са за търговско и домашно ползване. И двата типа се продават. 3. Средноенергийни линейни – това са болшинството от линейните машини. Те са направени обикновено от пластмаса, някои имат 3-Д вибрация, която е нискокачествена.Те дават по-бавен и по-нетраен ефект. 4. Нискоскоростни с хоризонтална вибрация – те дават терапевтичен ефект. Други видове машини са Нискоенергийни/Нискоамплитудни Линейни и Нискоенергийни/Високоамплитудни Линейни с различна употреба за предпазване от остеопороза, терапия за подобряване на кръвообращението и гъвкавостта и ограничено фитнес трениране. За да предизвика стреч рефлекс в мускулите, което е най- допринасящия за резултатите от вибрационните платформи фактор, движението нагоре-надолу е най-важно. Платформата вибрира нагоре, за да работи директно срещу гравитацията и затова се нарича „хипер-гравитация”. Високоенергийните Линейни машини могат да натоварят мускулите до шесткратно във възходящата фаза, което означава, че човекът на платформата тренира, като използва своята собствена телесна маса.
Честотата (Хц) е друг важен фактор. Проф.Боско е първият учен, който е доказал, че всеки човек има своя собствена мускулна честота. Човешкото тяло е настроено да абсорбира вертикалните вибрации по-добре, което се дължи на ефекта от гравитацията. Въпреки това, много от машините вибрират в повече от една посока: настрани (х), напред – назад(у) и нагоре- надолу(z). Z-остта има най-голямата амплитуда и е най-определящия компонент в генерирането и индукцията на мускулни контракции. Що се отнася до z-движенията, два основни вида системи могат да бъдат определени ( Мартин 2010, Ритвегер 2010, Раух 2010):

• Страничнопроменливи системи, които работят като се клатят и по този начин имитират човешката походка, където единият крак винаги се движи нагоре, а другият надолу из
• Линейни системи, където цялата платформа прави основно съшото движение, отговарящо на това, когато двата крака се движат нагоре или надолу едновременно.

Системите със странично движение предлагат по-голяма амплитуда на трептене и честота в рамките от 5 до 35 Хц. Линейните/възходящите системи предлагат по-ниски амплитуди, но по-високи честоти в рамките на 20 до 50 Хц. Независимо от по-големите амплитуди на страничнодвижещите се системи, вибрацията (ускорението), която се предава към главата е значително по-малка от тази при нестраничнодвижещите се системи. Разликата може да бъде определящ фактор за избора на платформа за терапия или за тренировки.
Механичната стимулация генерира ускорителни сили върху цялото тяло. Тези сили карат мускулите да се разтягат, този сигнал се получава от мускулното вретено, малък орган в мускула. Вретеното предава сигнала през централната нервна система лъм мускулите ( Аберкромби 2007, Буркхарт 2006).
Поради тази подсъзнателна контракция на мускулите, много повече мускулни влакна се използват отколкото при съзнателното, желано движение (Исурин и Тененбаум 1999). Това също се доказва и от повишената EMG активност (Боско, 1999, Делеклуз, 2003).

Ефекти от тренировките – моментални и краткосрочни

Под влиянието на вибрацията много повече двигателни единици ( и съответните мускулни влакна) се активират в сравнение с нормалните, съзнателни мускулни контракции.Поради това, мускулите се подбуждат много по-ефективно (Парадизис и Захарогианис 2007, Ламон 2006, Боско 1999,Ритвегер 2001,2002, Аберкромби 2005, Амоне 2005). Ето защо моменталният ефект от ВЦТ е, че мускулите могат да бъдат използвани бързо и ефикасно, както и да произвеждат повече сила. Въпреки това, процесът е ефективен само ако стимулирането не е твърде интензивно и продължително, защото тогава мускулите ще се уморят и ефектът ще намалее.Друг моментален ефект от ВЦТ е подобрение на цирцулацията.Честото свиване и отпускане на мускулите от 20 до 50 пъти в секунда на практика има ролята на помпа на кръвоносните и лимфните съдове, като ускорява притока на кръв по цялото тяло ( Кершан-Шиндл 2001,Лохман 2007).Хората често определят това усещане като изтръпване, бодежи, топлина по кожата. И двамата учени Стюарт(2005) и Оливери (1989) описват появата на вазодилатация ( разширение на кръвоносните съдове) като резултат от вибрацията.

Дългосрочни ефекти от ВЦТ

За да има някакъв ефект върху тялото в по-дълъг срок от време, много важно е системите на тялото да изпитват умора или лек стрес. Както при другите видове тренировки, когато тялото се претоварва многократно, приложем е принципът на компенсирането. Този принцип е причината тялото да се адаптира към натоварването. С други думи- производителността на тялото ще се увеличи.

Този ефект е доказван неколкократно в научни проучвания както за млади, така и за възрастни хора.( Ролан 2004, Делклуз 2003, Фершурен 2004,Парадизис 2007). Единственото Плацебо- контролирано проучване досега (Делклуз 2003) даде заключение, че специфичнен ВЦТ протокол от 5 седмици не е дал повишена стойност при традиционната тренировъчна програма за подобряване на скороста и силата при спринтьори. Ето защо няма точна индикация, че вибрацията е ефективна, когато се изпълняват статични упражнения. От проучване на структурните ефекти на вибрационните тренировки може да се заключи, че увеличената сила в резултат на ВЦТ тренировки може определено да се сравни с резултатите от конвенционалните методи на тренировка. Но има индикации, че по-добри резултати могат да бъдат получени от ВЦТ в областа на еклсплозивната сила (Делеклуз 2003). Друга важна разлика между конвенционалните методи на тренировка и ВЦТ е, че е налице минимално натоварване. Не са необходими допълнителни тежести, което означава, че има много малко натоварване на пасивните структури като кости, сухожилия и връзки. Ето защо ВЦТ е много подходяща за хора, които не могат да тренират поради напреднала възраст, болест, аномалии, тегло или нараняване. От друга страна, ВЦТ е много подходяща за спортисти, които искат да подсилят мускулите си, без да натоварват връзките и другите системи. Освен влиянието върху мускулите, ВЦТ може да има положителен ефект и върху костната плътност. Вибрациите предизвикват компресия и премоделиране на костната тъкан Механостат, като активират остеобластите( клетки,които изграждат костта), докато намаляват активността на остеокластите ( клетки, които разрушават костта). Многократната стимулация на тази система, комбинирана с увеличено издърпване на костите от мускулите, ще доведе до увеличаване на минералната плътност на костите с времето. Също така други фактори, които допринасят, са подобрената циркулация и свързаната перфузия, дължащи се на по-добро снабдяване с хранителни вещества, които също така са по-способни да проникнат в костната тъкан ( Фершурен 2004, Джордан 2005, Олоф Йонел и Джон Айсман 2004, Рубен 2004).