Микотерапията (Фунготерапията) е наука за лечение с лекарствени гъби. Названието е официално въведено в Япония преди 2000 години. Тогава е била издадена безценната книга “Shinnoh Honsohkyo”, явяващата се като първоначален учебник на Източната медицина. В нея са упоменати повече от 350 вида билки и гъби, класифицирани и обяснени основно в 3 категории: 120 „превъзхождащи”, 120 „средни” и 125 „справедливи”. Твърдяло се, че е най-ценното средство срещу всякакъв вид тумори.
В Китай от векове гъбите имат репутацията на “елексир на живота” и им е отредено място в групата на „висшите билки.”
През 1309 г. знаменитият лечител Ву Горин също описва лечебните свойства на гъбите в трактата си „Лекарствени средства за ежедневна употреба”.
През 14 век китайският лекар Ву Руи от династията Мин (1368-1644) написал: „Тази гъба (Шиитаке) е средство за запазване на здравето, тя лекува настинки и стимулира кръвообръщението”. Той също открил, че гъбата Шиитаке проявява противотуморна активност.
В книгата „Канон” на най-великият азиатски лекар Авицена първо място по лечебни свойства отново заемат гъбите. Те били наричали „Растения на Бога”, и служели за подмладяване и дълголетие. Това били „лекарствата на легендарните вълшебници”. Тук се намират почти всички известни гъби, а най-първа била записана Рейши – „Гъбата на дълголетието” или „Свещената гъба”.
Известният билкар Ву Син съставил трактат за лекарствените гъби, където са описани свойствата на повече от 100 вида гъби, растящи в Китай и Япония. Той доказва, че лечебните свойства на гъбите са по-големи от тези на билките.
Микотерапията (Фунготерапията) изучава лечебните свойства на висшите гъби и това е най- младият клон на Микологията. За сведение, от 21 март 2003 със заповеди № 115 и 116 на МЗ на Руската Федерация са въведени две нови специалности: Клинична Микология и Лабораторна Микология.
Във Микотерапията (Фунготерапията) се използват висшите гъби (макромицети), т.е. тези, които образуват плодни тела видими с просто око. Делят се на 2 класа: базидиомицети и аскомицети. Общо висшите гъби са 14 000 вида. Над 2000 са ядливи, а около 700 притежават лечебни свойства. Повечето от базидиомицетите имат антибиотична активност и отделят антибиотични вещества: агроцибин, брозофилин, немотин, биформин, полипролин и много други. Водните екстракти от плодните тела на повечето от тях оказват въздействие на микрофлората на раните на болните аналогично на идентифицираните антибиотици: левомицетин, биомицин, стрептомицин.
Гъбите са междинна форма на живот между растенията и животните и съдържат биологично активните вещества (БАВ) и на едните, и на другите. За разлика от растенията, гъбите не съдържат хлорофил, не могат да извършват фотосинтеза, и не са в състояние да синтезират от неорганична – органична материя. Приликите с животните са, че гъбите секретират така наречената „урина” и изработват около 20 ензима (гликоензими), чрез които усвояват въглехидратите.
От гъбите се получават нови лечебни хранителни вещества и фармацевтични препарати, които се използват като адаптогени, имуномодулатори и терапевтични средства. Специално при базидиомицетите около 300 от тях имат лекарствени свойства. Днес всеки втори антибиотик е синтезиран от съставки на гъби. Виталните (лечебни) гъби нямат токсичност и значителни странични действия.
ВИЖТЕ ПРЕПАРАТИ ОТ ЛЕКАСТВЕНИ ГЪБИ ТУК.
Допълнителна информация, можете да намерите в книгите:
– “Лечебни гъби против рак и други заболявания”
– “Лечебната сила на гъбите”