"Болестта не е наказание или жестокост, а просто средство, с което душата ни показва
нашите грешки и ни предпазва от по-значителни вреди - за да ни върне към
истината и светлината, от които никога не трябва да се отклоняваме."
Едуард Бах

На 24 септември 1886 г. в Мослей, , Англия, се ражда една невероятна личност д-р Едуард Бах. Благодарение на него и една велика любов, една определена цел в живота е решаващия фактор за човешкото щастие и здраве.
Завършва медицина към Университетската болница в Лондон. Работи като хирург, бактериолог, патолог и допринася много за традиционната медицина и хомеопатията. Въпреки признанието и постиженията му в тези области, това, което изпълвало изцяло неговия живот, било желанието му да открие истинско лечение, което да замести сложните научни методи, не доказали пълна сигурност в изцеляването на всяка болест.

По време на тези си изследвания, през 1917 г. Едуард Бах се разболява от злокачествен тумор на далака. Докторите му давали не повече от три месеца живот - твърде малко за да довърши работата си, която считал, че едва сега започва. Продължил да работи неуморно ден и нощ губейки представа за времето и отредените му дни изтекли твърде бързо и той осъзнал, че здравето му е много по-добро, отколкото когато и да е. 

В периода 1919 - 1922 г. Бах работи като патолог и бактериолог в Лондонската хомеопатична болница. Където се запознава с идеите на Самуел Ханеман /основателя на хомеопатията./ и останал поразен от голямото сходство на  собствените си изводи и  откритията на този мъж, направени преди толкова много години, без помощта на модерна апаратура. Ханеман също като него вярвал, че трябва да се лекува пациента, а не болестта - неговия характер, темперамент, емоционалност, състояние на ума.

От този момент, изследванията на Бах продължили в насока търсене на по-чисти лекове в природата, които да не са продукт от болестта. Открил някои растения, които по действие наподобявали групите бактерии, но нещо липсвало за да се получат същите резултати - липсвала полярността. Нужна била обратна на болестта полярност, за да подействат. Във връзка с това Бах дава и следната дефиниция за болестта: "Науката клони да покаже, че животът е хармония - състояние да бъдеш в тон, в унисон - и че болестта е дисонанс или състояние, когато една частица от цялото не трепти в хармония".Точно в момент, когато получил пълно признание и популярност сред медицинските среди, Бах се отказва от досегашната си практика в Лондон и се посвещава изцяло на работата си по откриване на типовете личности и подходящите растителни лекове за тях.

Много растения, разбира се, притежават медицински свойства и те отдавна се използват в билковата медицина, но Бах вярвал, че истински лекуващите растения, трябва да съдържат много по-голяма сила. Надарен с изключителна сензитивност и интуиция, той знаел, че ще намери подходящите лекове сред простите диви цветя на полето, както и това, че животът на растението е съсредоточен, там където е и неговото потенциално семе - в цвета.

Така, скитайки из горите и полята, през 1930 г. Бах открил вече дванадесет лека, предназначени да излекуват 12 основни негативни състояния като: страх, ужас, нерешителност, безразличие и апатия, съмнение в себе си, нетърпение, прекален ентусиазъм, самота, умствено съмоизмъчване и нахалство. По това време публикува и книгата си "Дванадесетте лечителя и други лекове".

В една ранна утрин, наблюдавайки капка роса, Бах усетил, че тя е силно активна и съдържа свойствата на растението, изтеглени чрез топлината на слънцето. Така открил слънчевия метод за приготвяне на есенциите.

В периода 1930 - 1936 г. Бах предписва на пациентите си само растителните лекове и практиката му дала убеждението за ефикасността им. Много болестни симптоми, неповлиявани до тогава от класическата медицина, били трайно отстранявани, освен че се позитивирала личността на пациентите, които познали щастието и желанието за живот. Терапията била нежна, безболезнена, достъпна за всеки, и без опасност от нежелани реакции и странични ефекти. Не били необходими медицински познания, за да бъдат предписвани лековете.

Всички свои открития, той периодично предоставял на обществеността чрез списанието "Хомеопатичен свят". Разбира се, революционността на идеите и методите му на работа, с помощта на "неквалифицирани помощници", се посрещнали много остро от  представителите на традиционната медицина. Бах многократно получава предупреждения от Главния медицински съвет, че ще бъде отписан от Медицинския регистър. В същото време стотици отзиви на негови последователи от цял свят потвърждавали, чрез своята практика, целебността на новата медицинска система.

Воден от своята интуиция и всепoглъщаща любов към природата и всички живи същества, преминавайки през страдания и саможертва, през септември 1936 г. Д-р Едуард Бах поднася в ръцете на човечеството своята завършена лечебна система. Два месеца след откриване и на последното от общо 38-те лечебни растения, той починал в съня си.